Жеравненска (котленска) къща
Фиг. 269. Копривщица. Детайли от копривщенски къщи
Жеравненската къща показва няколко различни форми, всяка от които отразява лични етапи от развитието на жилището* Едни от тях са създадени вероятно много г: Възраждането. Това са къщи, които се състоят само от две свързани едно с друго г - ТРЯБВА ДА СЕ ДОПИШЕ ИЗРЕЧЕНИЕТО
Фиг 270 С Жеравна, Котленско. Къща на Руси Чорбаджи - изглед План на етажа:Фиг 270 С Жеравна, Котленско. Къща на Руси Чорбаджи - изглед План на етажа:
1) чардак, 2) в’къщи, 3) пруст, 4) посрещник, в пруста, 5) соба, 6) кьошк™еяня пруст и помещение с огнище. Тези къщи са без чардак или с чардак през« цялата
- - Фасада Най-старите запазени образци са дървени и са изградени „на венец . По-::Сата фо «а има освен поменати« по-горе помещения още и соба. Тя се намира до зруста. срещу помещението с огнище и има по-голяма дълбочина от него. Тези: къщ
? тялпени т е конструкцията им представлява дървен ске ,
“ ове отстрани^ на колонните. В нрая „а ХУШ и началото
" »1 което се подреждат
- „ещението с огнище, собата и чардакът. С това тя прилича на копривщенската. Нод-- В нея собата се появява най-напред пред помещението с огнище, като Гмда и едва ио-късно я намираме като втора соба и в съседство на „руста, в жеравнен-
К"ъша собата е винаги непосредствено до пруста.
" Поетът и тук както и в копривщенската къща, е имал стопанско предназначение. Съще-
-^ечно той свързва жилищните помещения, чардака и двора. В приземните къщи той им временно той свърз наклонения терен задната му част е на
папските му функции се поемали от приземието.
Къщата на Руси Чорбаджи (фиг. 270) в с. Жеравна е също с такова разпределение. Тя е построена във втората половина на XVIII в. изцяло от дъбови талпи, натакани между колонки. Таваните са дъсчени, подовете — също дървени и замазани с глина. Открита дървена стълба, подслонена под широка стряха, извежда в обширен чардак с голям закрит от три страни кьошк в дъното. Кьошкът се осветлява от прозорци, които се затварят само; с капаци. От чардака се влиза в пруста, а оттам в помещението с огнище и в собата. Освен към пруста собата има врата и към чардака. Мобилировката в двете жилищни помещения се състои от обичайните за този край широки, ниски одри (менсофи), традиционните стенни долапи и голямо огнище към една от стените. Тази чорбаджийска къла се различава от масовата къща освен по богатата вътрешна украса още и по това, че прустът-е изгубил стопанските си функции и се е превърнал в преходно жилищно помещение, част от пода на което е повдигнат и ограден с нисък парапет. Така е създадено ново пространство, наречено „посрещник“, предназначено за приемане на гости.
Халтъковата къща (фиг. 272) в с. Жеравна е построена през 1818г. По разположение на основните помещения в плана—чардак, пруст, помещение с огнище и соба тя
не се различава ог къщата на Руси чорбаджи. Но във връзките между отделните помещения се забелязват някои промени, които отразяват настъпили изменения в начина на живот. Тук теренът позволява да се запази задният изход от пруста към двора, поради това посрещникът е поставен странично на пруста до стената на помещението с огнище. Входът от пруста към последното е затворен, но връзката между тези две помещения не е напълно прекъсната — оставена е ниска вратичка-прозорец, както в някои арбанашки къщи. през която могат да бъдат подадени храна и напитки на домакина и госта, седящи в по-срещника. По този начин комуникационно се отделят и се обособяват две жилищни групи с различно предназначение — от една страна, прустът с посрещника и собата и, от друга страна, помещението с огнище. В Халтъковата къща има и ново помещение, което не
0 1 г 3 4 50 1 г 3 4 5Фиг. 272. С. Жеравна, Котденско, Халгьковата къща — изглед. План на етажа: 1) чардак,
2) пруст, 3) в’къщи, 4) соба, 5) килер, б) посрещник в пруста, 7) кьошк
съществува в къщата на Руси чорбаджи. Това е килерът с отделен вход откъм пруста. Тозя килер заменя задния ред стенни долапи в собата.
Къщата на Сава Филаретов (фиг. 273, 274, 275, 276,277, 278, 279) в с. Же-;;аваа е също чорбаджийска. Строена е в първите десетилетия на XIX в. Традиционната планова схема, конструкцията и характерът на вътрешната украса са запазени, но разпреде-ди ето е по-богато от това в разгледаните две къщи. Освен основните помещения чардак, зруст, помещение с огнище и соба, които са налице във всички жеравненски къщи от това време» във Филаретовата къща има още втори малък чардак към задния двор и две нови помещения — килер, който заема мястото на стенните долапи в дъното на собата, и скри-залище на мястото на стенните долапи в помещенията с огнище срещу менсофата. Прустът във Филаретовата къща се е превърнал във вестибюл само пред помещението с огнището, в собата може да се влезе само през чардака. Вътрешната връзка на собата с пруста е скрита — осъществява се чрез един от съседните стенни долапи. Стопанинът на къщата не се е доверявал само на скривалището, затова е взел други предпазни м33 Кратка история на българската архитектура
Фиг. 273. С. Жеравна, Котленско. Филаретовата къща — изглед и план на етажа: 1) чардак,,
2) пруст, 3) в’къщи, 4) соба, 5) скривалище- килер, 6) кьошк, 7) стенни долапи
възможност при нужда да се слезе в приземието по една тайна вътрешна стълба. В къш на С. Филаретов няма посрещник. Вероятно в бита на този чорбаджия са настъпили ня:-:-: промени, които са го направили излишен. Нов елемент, който обогатява разпределение е вторият чардак, създаден към задния двор отчасти за сметка на пруста.
Жеравненските къщи нямат надпуски на етажа освен на кьошка към късата страна чардака (фиг. 272, 273). Равно обшити отвън с наредени вертикално една до друга дъе скрити под широка закръглена стряха, те имат скромен и непретенциозен изглед. Мадк изменения в разпределението не нарушават традиционната планова схема и не дават с~ жение във фасадното и пространственото изграждане на къщата. Нищо отвън не подета че зад дъсчените стени се крият едни от най-богато украсените с дърворезба интериори у ;~ Добруджанската къща (фиг. 284) от периода на Възраждането е твърде са проучена. Нетрайните материали, от които е била направена, и разрушенията през време руско-турските войни са станали причина да оцелеят много малко къщи от онова вре От друга страна, масовите изселвания и преселвания от различни части
Фиг. 274. С. Жеравна, Котленско, Филаретовата къща - кът от чардака с кьошка
Фиг. 275. С. Жеравна, Котленско, Филаретовата къща. Пирамидален таван над пруста
Фиг. 276. С. Жеравна, Котленско. Филаретовата къша. Кът от в’къщи. Огнище в’къщи
Фиг. 277. С. Жеравна, Котленско. Филаретовата къща. Вход към в’къщи
на къщата и проследяването на тяхното развитие. Все пак малкото запазени къщи и ч етните предания позволяват да се допусне, че най-старите жилища на преселниците са били уземни къщи, наричани тук бурдеи. Бурдеите, изглежда, са най-старата форма на
Фиг. 278. С. Жеравна, Котленско. Филаретовата къща —детайл от врата
Фиг. 279. С. Жеравна, Котленско. Филаретовата къща — детайл от чардака
Фиг. 280. С. Градец, Котленско. Капител от чардак
Фиг. 281. С. Тича, Котленско. Къща на Стефан Рашев кьошк
Фиг. 282. С. Жеравна, Котленско. Къща на Люцкан Катранджиев — кьошк
